ПРЍПЪРТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бърз, енергичен, припрян. Юрталана знаеше — Стойко е припърт момък, и ако зависеше само от него, той щеше да сколаса, но на чужди хора не можеш да се облегнеш както трябва. Г. Караславов, С, 5. Жал му бе за Станка, за неговата добра, работна, припърта Станка, и му бе безкрайно чоглаво, че не можеше, че нямаше сили да ѝ помогне. Г. Караславов, ОХ IV, 73. — А бе... той по характер си е такъв — припърт, буен, но... — Пиронев си спомни за невястата на своя приятел, за балдъзата му, преглътна и замълча. Г. Караславов, ОХ IV, 467-468.