ПРИПЪ̀РХВАМ, -аш, несв.; припъ̀рхам, -аш, св., непрех. Започвам изведнъж да пърхам за кратко или пърхам от време на време. — Те [гълъбите] не отлитаха, когато отварях прозореца. Само се поотдръпваха, припърхваха с криле и ме поглеждаха с кръглите си оченца. Ем. Манов, МПЛ, 48-49. Ято бели гълъби припърха и изчезна като разпиляна огърлица в залеза. В. Страшимирова, БР, 1931, кн. 8, 269. Скоро стигнахме границата, над заставата припърха родното знаме и ни развълнува като майчина прегръдка. Ив. Мирски, ПДЗ, 206.