ПРИПЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; припъ̀шкам, -аш, св., непрех. Изпъшквам изведнъж и ненадейно или пъшкам от време на време. Дебелият чакаше повече от половин час .., припъшкваше от време на време и методично мачкаше меката си гушка. В. Пламенов, ПА, 86. Като обикаляше .. гроба и припъшкваше, докосна с крак камъка, от който говори партийният секретар на погребението. Ил. Волен, ПЗ, 962.


Източник: Речник на българския език (онлайн)