ПРИПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; припѐя, -ѐеш, мин. св. припя̀х, прич. мин. св. деят. припя̀л, -а, -о, мн. припѐли, св. Обикн. несв. 1. Непрех. и прех. Пея, тананикам провлечено някаква песен, припев на песен, обредно пожелание, баяне или др.; пея. Сдушени от светлите звуци, налягалите покрай огъня младежи припяваха: „Горо ле, горо зелена“. Ст. Дичев, ЗС I, 487. Когато влизахме в някоя къща, .. стопанката загребваше жито, хвърляше го с шепа над главите ни, ние се покланяхме и припявахме: „Да се роооди, да се пре-клооо-ни!“. Й. Радичков, ПВ [еа]. Бай Тома .. дърпаше струните на овехтялата си китара и милно-сладко припяваше ту стари руски романси, ту тъжни революционни песни от края на миналия век. А. Гуляшки, ДМС, 188-189. И заизважда от торбата други платнени торбички и припяваше над тях, сякаш щеше да прави магия: — Ето шепа ръж, ето шепа ечемик. Готов е хлябът на хората. А. Дончев, ВР, 27. Всуе селянин работен / цели дни на жега, потен, / с орало и волове, / бразди в нивата си рови, / всуе семе там просява, / всуе весело припява. Ив. Вазов, В, З—4. // Непрех. Пея за съпровод на пеенето на друг; пригласям. Свирят[музикантите], гъркинята певачка Ефросина пее, богаташът Яни пие, мъчи се да припява. Хр. Бръзицов, НЦ, 326-327. Гласът ѝ бе алтов и силен, бузите ѝ потреперваха от мощта му .. От оркестъра леко припяваха. П. Вежинов, БГ, 174. Ето го след малко и дядо поп .. Байко му помага при служенето и чете апостола. Тато с нисък глас честичко припява: „Господи помилуй“. Т. Влайков, Пр I, 234. Кантонерът Стойчо Селимов свиреше с цигулката си и пееше, колкото му глас държи. Момичетата от съседните каруци му припяваха. К. Калчев, ЖП, 521.
2. Прех. Пея, изпявам нещо, което съдържа пожелание или закачка за определен човек; препявам. Иван Боримечката хвърляше очи на Станка Чонина .. Една го припя: Иване, гълъб шарени, / Иване, тънка тополо. / .. / Иване, мечка пустяла! Ив. Вазов, Събр. съч. ХІ [еа]. На Еньовден .. момите .. напълват един бакър с вода .. Вътре всяка мома хвърля нишан — гривна, гердан, пръстен, обеца. Момите пеят — припяват всяка мома. Ан. Калоянов, ДЮДК [еа]. А девойка, коя припяват, в него разстояние не пее, нъ невинно срамя ся, гледа надолу, доде почнат да припяват друга. А. Дювернуа, СБЯ, 1915.
3. Непрех. и прех. Плача, като бавно и напевно изричам думи над гроб или ковчег на мъртвец; нареждам, наричам2. Извиши гласа си и взе да нарежда и да припява, пък понякога сякаш наистина запяваше, без да снема поглед от страшното лице на сина си. — Сине мой! Сине мой! Не можа ли мене да прибере пустата смърт, ами тебе прибра, млад и зелен. А. Дончев, СВС, 75. Само Стоиловата майка бе излязла накрай селото .. В мислите си тя нареждаше жалостиви думи, припяваше ги в себе си, сякаш бе над пресен гроб. Ст. Сивриев, ПВ, 38.
4. Прен. Непрех. Издавам мелодични еднообразни звуци. Колелетата трополяха по неравното шосе и калените дискове тихо припяваха. Кл. Цачев, ГЗ, 135. Откъм горната махала припяваше друга каруца и той отпусна гемовете да продължи пътя си. М. Яворски, ХСП, 43. Тънко припяваше потокът — какво му е? Зелен вятър разресваше върхарите, дъхът му стигаше до тревите. Л. Петков, ПЛ, 26. Сега е нощ. / Машината ритмично / припява / и навява топла вера. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34.
5. Прен. Прех. Разг. Повтарям нещо много пъти; опявам. Всички папагали с промити мозъци .. припяват от сутрин до вечер, че без Европейския съюз и НАТО няма прогрес и живот. НЗ, 2003, бр. 47 [еа]. Един хор от стари лисици и млади безхаберници постоянно припява, че държавният глава у нас нямал никаква власт. Мон., 2006, бр. 2577 [еа]. припявам се, припея се страд. от припявам в 1-3 и 5 знач. „Сребърно тасче по море плава...“ Знаете ли я таз? Чорбаджия се припява тъй. АЛИ, 2005, кн. 6 [еа].
ПРИПЯ̀ВАМ СЕ несв.; припѐя се св., непрех. Диал. Извиквам или изпявам нещо с проточен, провлечен глас, обикн. при оплакване. Марга се хвана от кметшата. И трепереше .. Марга се припя: — Йоох, опустя Карабельовият дом, госпожа, опустя-я. А. Страшимиров, Съч. ІV [еа]. Ангелина лежеше на ниския одър .. Майка му на Йошка .. се обърна изведнъж и се припя .. В къщи влезе бащата .. Те заобиколиха малката покойница и зашепнаха нещо. Й. Йовков, Събр. съч. VІ [еа]. Загорка викна, припя се: / — Боже ле и Боженце ле, / де се е чуло-видяло / три пъти овци да броят, / три пъти във годината, / три пъти беглик да сбират? Нар. пес., Д. Осинин и др., БНТ VІ [еа].
ПРИПЯ̀ВА МИ СЕ несв.; припѐе ми се св., непрех. Обхваща ме желание да пея; допява ми се. Отидох да пера в банята. В бледата жълта светлина ми се припя и запях. Пеех бавно, забавено, никога не съм пял така тази песен. Н. Бойков, ПП [еа].