ПРИПЯ̀ВКА, мн. припѐвки и припя̀вки, ж. Диал. Кратка песен, съчинена за определен човек, изпълнявана при обред, на седянка или др., която съдържа пожелание, гадание или закачка; препявка. Хадър бей се развесели и отиде със сватята си у градината да се разхождат, гдето свариха Анку и другите .., че се люлеят на голямата череша и пеят гадателни припевки. Ц. Гинчев, ГК, 375. На Еньовден .. припяват всяка мома; припевките са шеговити подмятания или поетични сравнения. Ан. Калоянов, ДЮДК [еа]. На седянката .. не липсваха моми, припявки и наддумвания. Там сварихме и неколцина ергени от съседното село. Д. Жотев, ЕР [еа].
◊ На припевки. Диал. Като се изговарят думите и изразите провлечено, проточено както при пеене; на припев. — Сара, Сара — повтаряше си на припевки червенокосият Арон и си клатеше главата. Ст. Загорчинов, ДП, 273. Дай ми мене по света да скитам, / дай ми сборове, хора̀, задевки — / другите да слушам без насита / и сама да пея на припевки. Е. Багряна, ВС, 33.