ПРИРОДОЗАЩЍТНИК, мн. -ци, м. Човек, който се занимава със защита, опазване на природата. Като зоолог и природозащитник той бе възмутен от това безотговорно лишаване на нашата природа от един от най-типичните ѝ южни елементи. ВН, 1959, бр. 2495, 4. Природозащитници получиха съобщение от БАН, че едно от опръстенените от тях щъркелчета е прелетяло чак в Англия. Е, 1981, бр. 24, 1. Природозащитниците в Англия поставят пътен знак „Внимание — жаби“ на местата, където множество жаби пресичат автомагистралите. ПЗ, 1977, кн. 2, 17.