ПРИРОДОЗНА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Съвкупност от науките за природата; естествознание. Биологията е наука за живота. Тя възниква като дял от природознанието в епохата между 16 и 18 век. ОБиол. Х кл, 3. Тук ще направим опит да очертаем образа на онези, на които българската зоологическа наука дължи твърде много. Това бяха хора, които вдъхновени от любовта си към природознанието, поеха тежкия път на пионери-изследователи. Кр. Тулешков, НЗ, 3. Известният философ Теофаст .. от остров Лебос е оставил материали за флората в Македония и Тракия, тъй като той се е занимавал и с природознание. Л. Петров и др., БНК, 17. // Тези науки като учебен предмет. Само две години са нужни на даровитото момче да завърши средния курс по математика и природознание. С, 2004, бр. 3971 [еа]. Програмата предлага възможности да се търсят връзките с различни учебни предмети: литература, чужди езици, история, природознание, музика, изобразително изкуство и др. БЕЛ, 2006, кн. 5 [еа]. Ако това стане, [цената на] учебника по природознание за 6-и клас .. ще скочи. С, 2006, бр. 4789 [еа].
2. Разг. Учебник по тези науки.