ПРИРОДОИЗПИТА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изучава природата; естествоизпитател. За българската зоологична наука той остава един от най-изтъкнатите наши природоизпитатели пионери. Кр. Тулешков, НЗ, 34. С. С. Туров отдавна е свързан с дейността на най-старото Московско научно дружество на природоизпитателите. Пр, 1952, кн. 5, 101. Едни от ларвите [на комара] застават под ъгъл, а други успоредно на водната повърхност. Запитваме нашите млади природоизпитатели на какво според тях се дължи тази разлика. В. Бешовски, ЕП, 33.