ПРИРОДОИЗПИТА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до природоизпитател, до изучаване на природата; естествоизпитателен. Сериозен и резултатен подтик на нашата млада природоизпитателна наука даде през осемдесетата година на миналото столетие покойният професор Георги Златарски. П. Делирадев, В, 25. Природоизпитателна дейност. Природоизпитателна експедиция.


Източник: Речник на българския език (онлайн)