ПРИРОДОЛЮБЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който се грижи за опазването и възстановяването на природата. Улисани в разговори, малките природолюбители се източваха по тясната пътека, понесли сандъчетата с разсада. П. Бобев, ГЕ, 89. Училищната градина ехтеше от веселите смехове на младите природолюбители, които обвиваха овошките с царевичак, за да ги предпазят от зайци през зимата. П. Бобев, ЗП, 28.
2. Човек, който обича природата, обича да бъде сред природата или да живее естествено, по природосъобразен начин. Но ето сега градът започнал да се оживява — идвали природолюбители, поклонници на чудните Белоградчишки скали. Й. Радичков и др., ГСП, 14-15.