ПРИРОДОНАУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до изучаване на природата, до областта на природните (естествените) науки. Карел Шкорпил е дошъл в България наскоро след Освобождението като учител в Пловдив, гдето се отдал на природонаучно и археологическо изследване на Южна България. ВН, 1958, бр. 2251, 4. Честслав намери време да посети и арабското училище. Там пък друга изненада — преподаваше се само един религиозен предмет — тълкуване на корана. Останалите предмети бяха природонаучни — главно химия, астрономия и алгебра. Й. Вълчев, СКН, 313. Природонаучен музей.