ПРИСА̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от присаждам и от присаждам се. Дават добри и вкусни плодове рожковите дървета, които са облагородени чрез присаждане. ПН, 1932, кн. 1, 10. Когато се увери, че е извършил добре присаждането, замаза всичко с овощарски восък. П. Бобев, ЗП, 33. — Важните органи са запазени. Ще се наложи само присаждане на част от ръка. С. Славчев, ЖББ, 6. Той често си представяше човешката култура като едно .. дърво, по което присаждат мислите и идеите си хиляди философи. От тези присаждания изникваха клони. Д. Кисьов, Щ, 298.


Източник: Речник на българския език (онлайн)