ПРИСВОЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от присвоявам и от присвоявам се. В рода или задругата няма частно присвояване на плодовете на труда. Ив. Хаджийски, БДНН I, 93. А ние също тъй в името на свободната спекула и народните, т. е. народняшки интереси не вършим ли хиляди най-разнообразни присвоявания на чуждото? Хр. Радевски, Избр. пр III, 20. Присвояване на обществени средства.


Източник: Речник на българския език (онлайн)