ПРИСКЪ̀РБЕН, прискръ̀бна, прискръ̀бно, мн. прискръ̀бни, прил. Книж. Скръбен, тъжен; печален. Тази мрачна поема в символически стил [„Точиларят“] открива твърде прискърбни и ужасни гледки от оня ред, който ние .. наричаме „български ред“. Б. Ангелов, ЛС, 227. — За нещастие, Ваше Сиятелство — сипна треплив глас старият човек, — още преди злополуката ние имахме прискърбни донесения за връзките на мадам Меворах с българския комитет в София. А. Страшимиров, Съч. V, 337. Прискърбната вест за смъртта на министър Кънчев стресна цялото общество. Бълг., 1902, бр. 455, 4. В сътрудничество с турските власти, които виждаха в тяхно лице свои ценни помощници в борбата срещу българското население, тези чети със своите действия доведоха до най-прискръбни събития и самоизтребления. Д. Кьосев и др., ИПВ [еа]. Пред обед беше се случило прискръбно събитие на Джумаята: бе станало убийството на капитана Райча и Тодорова, които принадлежаха на двете противни партии. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІV, 1977 [еа]. Сър, току що се получи едно извънредно прискръбно съобщение! Вашият боен кораб „Окриленият“, красотата и гордостта на всички британски капьори, преди месец и половина е бил заловен или потопен от неизвестен кораб. Н. Тодоров, НК (превод) [еа].