ПРИСКЪ̀РБИЕ, мн. няма, ср. Книж. Скръб, тъга; печал. Виждаш с прискърбие, че се намираш още близо до съседството на културния свят. Ив. Вазов, Съч. ХV, 9. — Сърцата ни прискърбие присвило. Разбило паметта ни страшна новина. В. Марчевски, ПЗ, 365. — Значи „Никотиана“ до такава степен ви [на Костов] е омръзнала?... — с лукаво прискърбие произнесе Борис. — Омръзнала е малко... Противна ми е!... Д. Димов, Т, 205.