ПРИСЛО̀ЙКА ж. Остар. Прослойка (в 1 и 2 знач.). Само една крайно тънка прислойка може да се трогне от тая ултраиндивидуалистична поезия. Г. Бакалов, Избр. пр, 368. Бистра е представителка на лошата прислойка сред трудовата, съзнателна младеж. ЖД, 1967, кн. 6, 3. Тънки въглищни пластове, които не се експлоатират поради малката им мощност, се наричат прислойки. Х. Попйорданов и др., ПИ, 17. Геоложките проучвания показваха, че под коритото на реката основата е от сдробени кварцити с глинести прислойки. ВН, 1953, бр. 285, 2.