ПРИСЛОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прислоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Обикн. в съчет. със същ. г л а в а. 1. Слагам, опирам глава о нечие рамо, гръд, като израз обикн. на жена към мъж на нежност, близост, желание за закрила от негова страна; присланям. — Недей, казват, не е на добро — замоли отново тя и прислони глава на рамото му. М. Смилова, ДСВ, 150.
2. Скривам се зад нещо, за да се предпазя; прислонявам се. Изведнъж върху нас се посипаха хиляди куршуми, затрещяха пушки и картечници. Като прекосени снопи ние залягахме бърже, прислонихме глави кой зад каквото намери и залепихме лица плътно до земята. Вл. Мусаков, СбЗР, 415.
ПРИСЛОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; прислоня̀ се, св., непрех. 1. Заставам под нещо или до нещо, за да се скрия, предпазя; заслонявам се, присланям се. Павел се спря, прислони се до купчинка храсти и крадливо надникна през тях. Гр. Угаров, ПСЗ, 303. След като се прекръсти, Радомир предпазливо се прислони зад ствола на клонест дъб. Молитвата, тайнствена, завладяваща, беше към края си. М. Смилова, ДСВ, 81.
2. Намирам подслон; подслонявам се, присланям се. На кариерите нямаше никаква постройка, освен една голяма дървена барака, в която работниците се прислоняваха при крайно лошо време. Д. Ангелов, ЖС, 316.