ПРЍСМЕХ, мн. (рядко и остар.) -и, м. 1. Подигравателно, осмиващо, иронично отношение към някого или нещо, обикн. изразено с думи, жестове, с поглед и под.; присмиване, подиграване, подигравка, насмешка. Елеонора го посрещна, като че нищо не беше се случило, ала в очите ѝ четеше присмех и кокетство. Ем. Станев, ТЦ, 71. Щом една карикатура е предизвикала присмеха на обществото, това значи, че всеки със смеха си е преподписал присъдата над това деяние. Ал. Гетман и др., СБ, 95. Той не искаше да срещне погледите им, защото в тях веднага щеше да открие само страшен укор и осъждане. И присмех, може би... Цв. Ангелов, ЧД, 22. Шеговитостта, анекдотите на габровеца не са нищо друго освен присмех над собственото сметкаджийство. Ив. Коларов, Е, 47. Нека да ни сочат с присмехи обидни / счупените окови и дирите стидни / по врата ни още от хомота стар; / нека таз свобода да ни бъде дар! Ив. Вазов, Съч. I, 202. Бог и на присмех помага. Погов. ● С предл. з а. Той изглеждаше като някакъв звяр, на който са надянали за присмех попско расо. К. Величков, ПССъч. I, 116. Дочо бе за присмех не на класа, а на цялото училище. Защото не можеше да отличи ъглов удар от аут. П. Бобев, ГЮМ, 16.
2. Остар. Хумор, ирония. Ирония (присмех) е преносение на думите в противоположно значение, за да изрази някакъв присмех или подигравка. Т. Шишков, ТС, 87. Общества и хора с религиозен мироглед и с божествено животоразбиране също не си служат с присмеха и карикатурата. Ал. Гетман и др., СБ, 103. Забележително е, че хуморът (присмехът), шевицата (орнаментът) и песенният ритъм са основата на народното творчество. Ал. Гетман и др., СБ, 99.
◊ Вземам / взема за (на) присмех някого. Разг. Правя някого да стане смешен, за смях; подигравам някого, присмивам се на някого. Цяло село го е зело на присмех и подигравка. П. Тодоров, И I, 120. И началникът подражаваше думите ми, и смеховете следуваха. Сичките ме зеха на присмех. Др. Цанков, ТМ (превод), 28. <Като <че ли> на присмех. Разг. Подигравателно; на шега. Вятърът рошеше тънките зелени стебла и те като че ли на присмех му се кланяха дълбоко. Д. Кисьов, Щ, 265. После поражението на въстанието поп Груйо .. бил хванат и заведен в лагера на пашата .. — Хай гиди завала попе, и тебе комита правят, а? — казал пашата на присмех. З. Стоянов, ЗБВ III, 260. В Коман ся събрало събор под председателството на св. Григория, за да си изберат епископ .. един от тях (избирателите) като на присмех му предложил най-после някого си въглещаря. Д. Душанов, ИПХЧ, 34.