ПРИСМЕХУ̀ЛКА ж. Шег. Присмехулница. Майка ѝ на младини беше същата присмехулка, но незлоблива, имаше златно сърце. А. Гуляшки, МТС, 84. Какви богатски синове я искаха [Станка], а тя залудя по даскалската капела на Паздеркин Цонча. Смеят се жени присмехулки, ергени, че подеха и мъже по механи. Ц. Церковски, Разк. III, 259. Тя отсега .. е станала една малка присмехулка и хубава клюкарка. Ил. Блъсков, РК, 10. ● Обр. Отвреме-навреме тия птици издаваха весели, игриви звуци .. — Това са бекасини — каза лелята. Големи присмехулки са те. Ем. Станев, ПГВ, 51.