ПРИСМЕХУ̀ЛНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който обича да се присмива, да се подиграва на другите и обикн. често го прави; присмехулко, шегаджия. Нона .. беше своенравна, искаше да я слушат, да властвува над другите, а синът на Давид Кьосето не се покоряваше лесно и също като баща си беше заядлив и присмехулник. Й. Йовков, ЧКГ, 86. Гласът му [на Лальо], все нервен, недоволен, задъхан, бе контрапунктен на ироничния глас на Влад. От това съчетание за присмехулника се получаваха безкрайни поводи да бъде духовит, ироничен, неотразим. Бл. Димитрова, ПКС, 130. Хъркалът взе страна и се нахвърли срещу присмехулниците: — Защо се присмивате на човека? Та вие по-горни ли сте от него? К. Петканов, СВ, 193. „Нашенците“ на Чудомир — по нищо не се различаваха от „нашите нашенци“ .., зад които се прикриваше не друг, а предрешен народният присмехулник и шегобиец Хитър Петър. А. Станоев, П, 9.
2. Само мн. Зоол. Род дребни гръмогласни птици от разред Врабчоподобни, семейство Коприварчета. Hippolais.
◊ Градински присмехулник. Зоол. Вид дребна прелетна птица с удължено телосложение, с жълтеникаво до сивокафяво оперение, с жълта надочна вежда и сиви крака, която гнезди в широколистни гори. Hippolais icterina. // Отделен екземпляр от тази птица.