ПРИСНОБЛАЖЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Вечноблажѐн. Нея, Приснодева, ние почитаме, като присноблажена и пренепорочна, и майка на Бога нашего. Йеромонах Антим, ИПЦ [еа]. Когато Неновата половин душа седнала до дясното коляно на своя съпруг, то изпуснала две доволно силни издъхания, които имале извънредно сходство .. с издъханията на оние присноблажени калугере, които са имале щастие да изядат една ока фасул. Л. Каравелов, Съч. VII, 12-13. ● Обр. Нашето присноблажено „Право“ ни разказваше преди малко време, че за България са настанале вече ония златни времена, с които са гордее сяка една народност. С, 1872, бр. 42, 335.