ПРИСНОПА̀МЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Старин. 1. Обикн. за покойник — който завинаги остава в паметта на някого; вечнопаметен. Добрата бабичка, самичка пазителка и жителка на митрополията, опустяла подир напущането ѝ от приснопаметния митрополит Климента, ме посрещна приветливо и ме поведе през двора. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 177. Госпожа Марица бе потомка на приснопаметния цар Михаил Шишман, когото сърбите убиха при Велбужд. Ем. Станев, А, 48. Версията на Шапкарева е усвоил напълно и Вазов в своята ода на братя Миладинови .. Би ме завело естествено много далеч, ако бих желал да цитувам на това място всички, които приемат тъй популярния разказ за смъртта на приснопаметните братя. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 355.
2. Прен. Разш. Неодобр. Който доскоро е съществувал, бил и още се помни, не е забравен; незабравен. Министра на вътрешните работи решително е тръгнал из онази хлъзгава и наклонна плоскост на Радославовото управление, която тури някогаш шефа на приснопамятната Либерална партия на подсъдимата скамейка. Пряп., 1903, бр. 21, 3. Ето ви една цяла редица от уволнения, премествания и новоназначения, станали при пълно потъпквание на законите на страната с единствената перспектива .. да се охранят лежалите болни цели 9 години партизани от приснопаметната Стамболовска епоха. Пряп., 1903, бр. 41, 2.
3. Поет. Незабравим. Тъй, с вдъхновени слова и страстна вяра, в оная приснопаметна вечер ми довери Лаврентий исихастката тайна, за която тепърва ще има да говоря. Ем. Станев, А, 43.
— Друга (остар.) форма: п р и с н о п а̀ м я т е н.