ПРИСО̀Е, мн. присо̀и, ср. Безводно място, изложено на припек, на слънце; присой. Противоп. усое. Махалите в присоето, разположени на припек в полите на отсрещната планина, се виждаха като на длан. Кр. Григоров, ТГ, 32. Цяло горско присое плахо се смърлуши, докле не излезе от пещера стара вещица. П. Тодоров, И I, 1. Имаме си ние хубави думи, ама гражданите не ги поимат, да речем „жижерак“ — припек, присое. Н. Хайтов, ШГ, 64. Из притулните присои на Рила .. късно през една дъжделива нощ верни манастирски хора отведоха скитниците пред Рилската света обител. Д. Рачев, СС, 264. Гугутка гука в усое, / в усое, равно присое. Нар. пес., СбНУ ХLII, 211.