ПРИСО̀ЙКА ж. Диал. Полянка на припек. Николай Ковачев в „Топонимията на Троянско“ (1969) извежда Сваровска присойкап(ЮЗ 4 км) във Велчево, южен склон с пасища на рода Сваровци. А. Калоянов, СЕ [еа]. Гледаше как пчелите отбръмчават към насеяните с минзухар присойки. Н. Хайтов, ШГ, 285. Удовяла е лесицата / .. / с дванадесет лесичета, / изведе ги на присойка, / на присойка, на припечец. Нар. пес., СбВСт, 827.


Източник: Речник на българския език (онлайн)