ПРИСПЍВАМ, -аш, несв.; приспя̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Правя някой, обикн. малко дете, да се унесе в сън, да заспи, като му пея, люлея го и др. Кадир си спомни детските си години в Шумен .. Обичаше тоя град, където бе видял слънцето и звездите, където дойката му го приспиваше с тъжните си песни. Д. Спространов, С, 56-57. Все по-често дядо Иван започна да се застоява край люлката на детето. Той го друсаше, тананикаше му нещо, за да го приспива. Г. Караславов, ОХ II, 437. Жена му [на Георги] приспа децата, после дойде и застана над главата му. К. Петканов, СВ, 88. Кога детето бозае или дреме, никак не бива да го носи майка му, та носешким да го приспива. Й. Груев, КН 7 (превод), 92. Люлката ѝ [на Мара] вън връзана, / вятър вее — люлее я, / славей пее — приспива я, / роса падне — окъпва я. Нар. пес., СбГЯ, 125.
2. Предизвиквам заспиване на някого с помощта на специален медикамент, който му давам да изпие или му инжектирам. Лекарите приспаха болния с луминал. Δ Сложиха му упойка и го приспаха. // За шум, звук, мелодия, напитка, аромат и др. — ставам причина на някого да му се доспи или да се унесе в сън, да заспи. Дъждът се стичаше по кораба .. и монотонните удари на капките като песен на часовник приспиваха младия часовой. Д. Добревски, БКН, 112. Имат музика, която приспива змиите и запалва кръвта на жените, които танцуват полуголи. Й. Йовков, Разк. II, 12. Равномерният тръст на кобилите го приспа. К. Петканов, ЗлЗ, 87. Като се впуснат да обсъждат вината, ловците се сещат, че има .. вина трапезни и тежки, те приспиват човека хубаво, без сънища. Й. Радичков, Скан. [еа]. Ароматът на лавандула приспива неусетно.. Тя има силно изразен успокоителен ефект. С, 2004, бр. 4218 [еа]. Тихият и равен глас на лектора приспа цялата аудитория. ● Обр. Чудна нощ приспа земята морна. Ив. Вазов, Съч. III, 52.
3. Прен. Обикн. несв. Притъпявам вниманието, бдителността на някого, правя или ставам причина някой да не забелязва, да не осъзнава нещо; успивам. Проклятието на поета се отнася до ония, които приспиват народа, за да не види истината и разбере положението си. М. Арнаудов, ЖТИ III [еа]. За да успокои подозрителността на враговете или на неудобните си съседи, Византия ги приспиваше с уверения в лоялност и приятелство, но не пропущаше сгодния случай, за да им устрои кървава разплата. П. Мутафчиев, КБ [еа]. Общината! Стари, изкуфели чорбаджии. Наместникът и Аврам Немтур ги мамят, приспиват ги. Д. Талев, ЖС, 167. „Ето — мислеше си тя — този хапльо приказва в същия дух и дори с думите на моя съпруг. И откъде тези легенди, които само ни приспиват за страшната опасност?“ Г. Караславов, Т, 34. Тежко ни беше, когато гледахме как .. безгрижието преминаваше от един на други .., приспиваше тревожните инак души. Й. Йовков, Разк. II, 129. // В съчет. със същ. п о д о з р е н и я, б д и т е л н о с т, в н и м а н и е и др. Притъпявам, отслабвам (нечии подозрения, бдителност, внимание и др.). Добре е Александър да продължава да мисли, че ме мразят смъртно. Ние така ще приспим подозренията му. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 134. — Казвал си, че няма никакъв смисъл да се бием в края на войната .. Твърдял си, че немците са пред капитулация, като по тоя начин си приспивал бдителността на войниците. П. Вежинов, ВР, 242. Партийният лидер не е предприемал крути действия .., защото е изчаквал по-устойчивите позиции на мандатното си преизбиране .. Досега той е приспивал вниманието на врага вътре и вън от партията, за да укрепи поста си. Сега, 1998, бр. 79 [еа]. Еднообразието на безкрайното поле приспива и най-изострената наблюдателност, окото не намира по какво да се ориентира и не един пътник тук .. се е въртял с часове, като в омагьосан кръг. Й. Йовков, Разк. III, 171.
4. Остар. Удрям някого така, че да остане неподвижен, да загуби съзнание или да умре на място. Една вечер някой удари Мечката с камък. Удари го по главата и го приспа. Намериха го случайно след полунощ, прибраха го у дома му, а на другия ден го изпратиха с влака в Пловдив. Г. Караславов, ОХ I, 465. Славчо се извърна от най-горното стъпало, на което се намираше и цапна с ятагана заптието по главата и го приспа там. Ив. Вазов, Съч. VII, 65. Други един са впусна отгоре ми със сабята и като не можах да го посрещна с револвера си, извих с пушката и го приспах. НБ, 1876, бр. 43, 169. приспивам се, приспя се страд. Много потребно е малки деца да ся приспиват дене, та да поспиват. Лет., 1871, 124. — Какво е това? — заинтересува се Инженерът .. — Приспивен газ. — Откъде знаеш дали това, което живее на тази планета, може да се приспи с твоя газ? Н. Кесаровски, ПЗ [еа]. Трябваше .. да се приспят подозренията на безпокойните командири, да се отслаби у тях революционният порив, докато се образува около Шумен един обръч от верни гарнизони. С. Радев, ССБ II, 325.
ПРИСПЍВА МИ СЕ несв.; приспѝ ми се св., непрех. Обхваща ме желание за сън, започва да ми се спи; доспива ми се. Вълко скочи сънен. — Невясто, ти ли си? Заспал съм. Не съм уморен много, но ми се приспа. К. Константинов, П, 78. — Хм, да-а-а — проточи Трънката, тъй като започна да му се приспива. Прозина се и потърси място да се излегне. П. Проданов, С, 114. Някои спят, приспива им се, когато зашуми дъждът, а аз... в мене нещо се събужда. З. Сребров, Избр. разк., 34.