ПРИСПОСОБЀНЕЦ, мн. -нци, м. Неодобр. Човек, който променя своите възгледи, убеждения, принципи и под., обикн. за да се приспособи към новите условия, да извлече от тях полза, изгода за себе си; нагаждач, конформист. Стани, жалки приспособенецо, ти, който защищаваш кривата линия. Б. Болгар, ПД, 54. Гробокопачите на капитализма станаха негови строители .. Крайностите от това съединение между новите политикани и старите приспособенци са направо умопомрачителни. НЗ, 2004, бр. З [еа].
— Друга (остар.) форма: п р и с п о с о б л ѐ н е ц.