ПРИСПОСОБЀНЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Неодобр. 1. Качество на приспособенец; нагаждачество, конформизъм. Вярност и благородство .., приспособенчество и самохвалство, всичките тези черти, които се таят в дълбините на хорските души и се разкриват само в критични минути, при кучетата се проявяват явно и открито. К, 1986, кн. 1 [еа]. Приспособенчеството е присъщо на безпринципните хора.
2. Постъпка или проява на приспособенец; нагаждачество. Да се отречеш от убежденията си с очакване да те възнаградят за това не е ли приспособенчество?
— Друга (остар.) форма: п р и с п о с о б л ѐ н ч е с т в о.