ПРИСТА̀ВАМ1, -аш, несв.; приста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За девойка, млада жена — напускам обикн. тайно бащината си къща и отивам да живея в дома на любимия си, без още да съм сключила брак с него и без да имам съгласието на родителите си. Зная аз как се женят много от селските ергени. Ще си хареса момъкът момата, ще я придума една вечер да му пристане и току я завел в къщи. Б. Обретенов, С, 160. В ония диви и чудесни времена на нашия още по-див и чудесен край ставаха много и различни кражби. Крадяха се овце, волове, коне, крадяха се и моми. Някои моми сами се открадваха, т. е. приставаха. И. Петров, ПР, 34. Тя се залюбила с някакъв си талигарин на село. Баща ѝ не я давал. Една нощ прескача плета и му пристава. П. Тодоров, Събр. пр II, 406. На другия ден Тошка сбра дрехите си, прехвърли вързопчето у дружката си и вечерта пристана на Минча. Г. Караславов, Тат., 27. — Мамо, аз не съм безсрамница! Младен ми е годеник и за него ще се омъжа, когато той рече. Ако не искате сватба — ще му пристана! К. Петканов, БД, 18.

2. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или с предл. н а. Съгласявам се, приемам, скланям; пристаям, пристанвам. Петър пристана да остане дома си, след като прие .. клетва от Огнянова .., че няма да останат живи заптиетата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 192. Бабичката пак зе да се противи. Ала аз още по-настоятелно я поканих .. и тя пристана и се качи. Т. Влайков, Съч. I, 44. Високата порта .. чуди са дали да пристане на руските предложения. НБ, 1876, бр. 50, 194. Руский сенат .. не щял да пристане на условията, предложени от Понтия. Й. Груев, КВИ (превод), 39.

3. Остар. и диал. Главявам се, ценявам се; пристанвам1, приставям се. — Няколко дни стана ходя, търся си място да пристана ратай. Китка З—4, 25. Празно не се седи, гладно не се ходи .., трябва да ида да пристана у някого бакалин. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 32. Ако ти понася да стоиш за 1000 гроша .. — стой. Ако ли не, аз ще гудя на мястото ти друг учител, по-прокопсан да пристане и за 500 гроша. СбНУ ХVIII, 567. „Колко жа ни земеш ти нам за зимас?“, повтори чорбаджията. Аз бях готов да пристана, колкото ми дадат. П. Р. Славейков, БП I, ХIV.

ПРИСТА̀ВАМ СЕ несв.; приста̀на се св., непрех. Диал. Приставам1 (в 1 знач.). Тайно са любов водиле / тъкмо ми до три години. / Тогаз Неда се пристанала, / че е по Нино тръгнала. Нар. пес., СбВСтТ, 552. — Къде е, мамо Русанка — / .. / Нито е с моми на вода, / нито е с булки на оро — / най ми са снощи пристана / на Киряк млад гемеджия. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 452. Я излез, Иване, я излез, / сестра ти се пристанала. Нар. пес., СбВСтТ, 720.

Приставам / пристана на ума (акъла) на някого. Диал. Приемам, съгласявам се с нечие предложение, съвет, покана. — Добре, ще дойда. Ще ви пристана на акъла. Сл. Трънски, Н, 436. Цела годин садиво не мога да задържа. И кокошки, и прасета, всичко тук .. Па думам на моя вампирин: — Върбане, .. иди у тая община, па им кажи, бе... А той: — Щем я, ще приставам на ума ти. Ст. Даскалов, СД, 195.

ПРИСТА̀ВАМ2, -аш, несв.; приста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Мор. За плавателен съд — акостирам. Това [удълбочаване на залива] ще даде възможност корабите с голям тонаж .. да пристават направо на кея. НТМ, 1971, кн. 7, 3. Около 15 кораба от Словакия, Украйна, Румъния и Сърбия седмично пристават в русенското пристанище, съобщиха от корабната агенция „Инфлот“. Дем., 2001 бр. 168 [еа]. „Аспарух“ .. приближава към понтона .. Ей сега корабът ще се обърне срещу течението и ще пристане на понтона. П. Незнакомов, СП, 169. На дървената скеля можеха да пристават само малки корита. Нямаше кей, нямаше и вълнолом. С. Чернишев, ВМ, 19. На пристана владееше обичайното за това време оживление .. Ту приставаха лодки, ту се спускаха във водата други. В. Райков, ПВ, 32. // Остар. Спирам с плавателен съд в пристанище или в близост до брега. В 1614 г. капитан Смит пристава на тези [в Нова Англия] брегове с два корабля и съставя картата на страната. Ч, 1872, кн. 17, 775. Първа земля, гдето пристанал Колумб, било остров Гванагаи, който го нарекъл Сан Салвадор. Ив. Богоров, ВГД (превод), 291.

2. Остар. Отсядам (в 1 знач.); кондисвам. В Карлово комисарите пристанале .. у местния управител Тосун бей. НБ, 1876, бр. 27, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)