ПРИСТА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от приставя2 като прил. Остар. и диал. За наемен работник — главѐн, цанен. Такъв е човекът, който от двадесетина години насам е приставен ратай у Гюрга Самовила. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 12.
