ПРИСТА̀ВНИЦА ж. Остар. Рядко. Жена приставник; наставница. ● Обр. С поучението на своята приставница [тщеславието] тя [гордостта] преуспяла в злонравието скоро, щото не щяла да .. ся поразхожда и ся разговори с някого. ЦВ, 1861, бр. 22, 3.
