ПРЍСТАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до пристав (в 1 знач.), който принадлежи на пристав (в 1 знач.). — Да имах сега един приставски пищов .., щях да гръмна барем три пъти! Хр. Смирненски, Съч. III, 120. Няколко дни подред началникът на личния състав на флота .. прочиташе .. полицейските досиета на отбраните моряци и зачеркваше .. имената, под които старателната приставска ръка беше написала думата „неблагонадежден“. Д. Добревски, БКН, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)