ПРЍСТАВСТВО, мн. няма, ср. 1. В съчет.: съдебно приставство. Адм. В миналото — орган на изпълнителната власт, чиито служители (съдебни пристави) изпълняват издадените изпълнителни листове и др. съдебни актове и решения. Даде се карт бланш на едно положително глупаво дете то да уреди и администрация, и полиция .., и съдебното приставство, и акцизна власт, и всичко в околията. Пряп., 1903, бр. 32, 4. Вълчанов е бил една безграмотна писарушка при съдебното приставство. Пряп., 1903, бр. 41, 2.

2. Остар. и диал. Работа, задължения на пристав (във 2 знач.) (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)