ПРИСТА̀Л, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който добре работи, добре се справя с работата; вреден2. Сгодата била твърде харна .., па и Еленка беше хубаво и пристало момиче. И. Груев, КН 4 (превод), 43. Намерил си пристал зят. Н. Геров, РБЯ IV, 287.