ПРИСТА̀ЛНО нареч. Остар. Книж. Внимателно (в 1 знач.), съсредоточено. При последните ми думи тя обърна лицето си към мене и ме изгледа дълго, пристално и с една такава усмивка, лъчите на която проникват много дълбоко и разтърсват. Н. Попфилипов, РЛ, 66.

— От рус. пристально.


Източник: Речник на българския език (онлайн)