ПРЍСТАН м. и (остар., сега поет.) ж. 1. Част от пристанище, обикн. малък кей или понтон, която служи за акостиране и престой на малки плавателни съдове. До пристигането на корабчето имаше още половин час и Филип, като остави куфара си на малкия пристан .., тръгна да се разходи из пристанището. Ем. Манов, БГ, 19. Погледът му попадаше най-напред на пристана .., на който стърчаха самотно металическите „пушки“ за връзване на лодките. В. Райков, ПВ, 3. „Дурабантулуй“ залепи борд на скелята и на дъсчения пристан изтопуркаха няколко души. С. Северняк, ОНК, 24. Разширяването на пристанището .. ще позволи .. да се построят нови модерни пристани, обзаведени с най-модерна пристанищна товаро-разтоварна техника. НТМ, 1971, кн. 7, 3. Яхта „Тивия“ акостира на Созополския пристан. Е, 1981, бр. 1067, 4.
2. Разш. Остар. Пристанище (в 1 знач.). Немските надзиратели се мъчеха да подновят товаренето на шлеповете .. Те изчакваха работниците .. да излязат от бетонното скривалище пред административното здание на пристана. П. Славински, ПЩ, 177. Тръпки разтърсиха земята и събориха градове и села .., а високи вълни потопиха корабите в пристаните. А. Дончев, ВР, 17. Ливерпулский пристан е приимал памуци от Америка. Ив. Богоров, КН, 1874, кн. 3, 21.
3. Прен. Място за престой или защита от беда; подслон, убежище. Ако не бяха синкавите опашки дим .., можеше да се помисли, че това не е село, а някакъв летен пристан на овчари. А. Гуляшки, ЗВ, 160-161. Тримата стражичани .. решиха да свърнат най-напред в прославения Търновски хан на Бяла Дона, някогашен таен пристан на хъшовете. Г. Русафов, ИТБД, 124. // Прен. Поет. В съчет. с прил. т и х, с п о к о е н и др. или самост. Място, където някой намира спокойствие, сигурност, душевен покой; убежище, пристанище. Навежда се тя над глупака на Николова и му шепне с гнусен мазен глас: — .. Тук ти е уютното ъгълче! Тука е тихият ти пристан! Ч. Шинов, БС, 48. Хората още живеят — продължават да се плискат като океански вълни .., да се борят за хляб, пристан, любов .., щастие. Т. Генов, Избр. пр, 93. Смирено влязъл в стаята позната, / последна твоя пристан и заслона, / да шъпнеш тихи думи в тишината. Д. Дебелянов, С 1946, 42. ● Обр. Неколцина махнаха с ръка / и подириха си пристан тиха, / свърнаха от пътя настрана / и бунтовна съвест утешиха. Г. Струмски, Пл, 1969, кн. 5, 30.
— Рус. пристань.