ПРИСТА̀НВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пристанвам1; приставане1.

ПРИСТА̀НВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пристанвам2; приставане2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)