ПРИСТА̀НКА ж. Остар. и диал. Пристануша. Момата, която се съгласи да иде с момъка без съгласието на родителите си, се нарича пристанка, т. е. пристанала. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)