ПРИСТАНУ̀ШКА ж. Остар. и диал. 1. Умал. от пристануша. Кой може да хване жив елен в балкана, та да хване и Лило? Неговата дружина го прехвърляше от колиба на колиба с хубавата му пристанушка, на която планинките се радваха като на родно дете. П. Здравков, НД, 162.
2. Приставане на девойка на любимия ѝ. — Искаш ли да ми пристанеш довечера? .. — Ако пък си рекъл, че иначе не може .. И още си поприказваха .. Уговаряха подробностите по пристанушката. Т. Харманджиев, КВ, 662.