ПРИСТЍГВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); пристѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Пристигам; пристигнувам. Пристигва бай Ганю от Вена в Прага. Слиза на станцията. Ал. Константинов, БГ, 39. Явно беше, че Голос, като задържал нейните [на Геновева] писма, криял и от нея онези, които пристигваха от графа. ИГ (превод), 72. Минка, като чува, че колата тръгват .., забягва се, пристигва колата и се възкачва. Ил. Блъсков, СК, 62. Един ден двете деца излязват далеч вън от града, там ги пристигва силен дъжд. Лил., 1884, кн. 7, 25. Болният тръгва от дома си с другар .. Те пристигват извора при изгряванието на слънцето. СбНУ VI, 100. Като пристигва на пределите, които разделят детинството от младостта, юношата не е никак загубил първите си дни. Ч, 1871, бр. 11, 351. пристигвам се, пристигна се страд.