ПРИСТЍГНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от пристигам като прил. 1. Който е стигнал на определено място, някъде, обикн. където е говорещото лице. Приказваха за политика .., за пристигналия богат турчин от Мачин. Ив. Вазов, Съч. VI, 13. Сподавила [девойката] умората си, вдига се бързо, измесва се с пристигналата дружина и тръгва и тя към горния край. Т. Влайков, Пр I, 32. Иванов пак повтори въпроса си за пристигналия файтон. Ив. Вазов, Съч. ХII, 123.
2. Като същ. пристигнал<ият> м., мн. пристигнали<те>. Обикн. членувано. Човек, който е стигнал на определено място, някъде. За разлика от друг път той веднага вдигна глава от писмата, които четеше, отстрани ги едва-едва (повече като знак на внимание към пристигналия, като ритуал на уважение). Др. Асенов, СВ, 54-55. Пристигналите почнаха да се въртят .. над „Светкавица“ и подир малко слязоха долу. Елин Пелин, ЯБЛ, 68.