ПРИСТИГНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); пристѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Пристигам; пристигвам. Там [в долината на Олимпия] младите гърци търчали на припуск .. и който най-напред пристигнувал на определеното място, давали му венец. Г. Йошев, КВИ (превод), 59. Четиринадесето отделение, което следваше конницата отблизо, пристигнува тамам навремя, за да отблъсне французските войски. Ч, 1871, бр. 22, 688. Ето ми и Бего пристигнува / и у беле куле позаседна. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 74. пристигнувам се, пристигна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)