ПРИСТЍКАМ, -аш, несв.; пристѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пристѝкнат, св., прех. Остар. и диал. Стъквам, прибирам главните на огън, за да гори; пристиквам. Пристикни главните да пламнат. Т. Панчев, РБЯд, 269. пристикам се, пристикна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)