ПРИСТЍСКАМ1, -аш, несв., прех. Остар. Притискам (в 1 знач.); пристисквам. Графът и Стремски се обърнаха. Видяха галантния Веригаров, който пристискаше силно и нескромно под мишница лакътя на Светлина и я отвеждаше към бюфета. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 58. пристискам се страд.
ПРИСТЍСКАМ СЕ несв., непрех. Остар. Пристисквам се. Мили му бяха тия благородни душици, които, като от малки научени на сичко доволно, чистичко, хубавичко, сега да ги гледа да са пристискат и превиват от нямание, това не можеше да търпи. Ил. Блъсков, ПБ II, 63.
ПРИСТЍСКАМ2. Вж. п р и с т и с к в а м.