ПРИСТО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Книж. 1. Който е съобразен, който е в съответствие с нормите на благоприличие; приличен, благоприличен, благопристоен. Противоп. непристоен, неприличен1, неблагоприличен. Участвал [политикът] в незаконни акции, даже е полежал в затвора за недотам пристойно поведение по време на демонстрация срещу войната на САЩ във Виетнам. С, 2005, бр. 4641 [еа]. — Дайте си труд речта ви да се лее с изразителни, пристойни и добре подредени слова, фразите ви да са благозвучни. Т. Нейков, ЗДК (превод) [еа]. Като се обяви списъкът от заглавия, които държавата ще субсидира, едни са доволни и потриват ръце .., други са недоволни и това се демонстрира по различни, пристойни и непристойни начини. Култ., 2004, бр. 29 [еа]. Всичко, което кажеш или направиш, тряба да бъде винаги без лицеприятие, но право и пристойно. П. Горбанов, ННУ, 6.
2. Остар. Подходящ, уместен. Селският лекар .. показва .. как да познаваме болестите, та кога са разболеем, да са церим с пристойни цер. Знан., 1875, бр. 22-23, 357. Духът ти може да гледа в себе си, когато телесните ти очи са затворени и затова, като нямаме друга по-пристойна реч, казуваме, че духът има очи. Псих. 1861, 58. // Съответен, подобаващ. Както усердно отдаваме пристойното уважение към таз негова [на правителството] искреност .., тъй и ние са надяваме и на правдолюбието му, за да олекчи българите от чрезмерните им страдания. М, СбПер. п I, 47. От идущото лято дружеството .. ще захване да приема ученици .. За да става сичкото това с пристойния ред .., общото годишно събрание потвърди един уредник. Знан., 1875, бр. 20-21, 331.
3. Остар. Достоен (във 2 и 4 знач.). Пазарджички българки пристойни; гагаузки с недостатки безбройни. П. Р. Славейков, Сл, 73. Да оставим пример на нашите потомци за пристойно подражание. Люб., СбПер. п II, 40-41. Ний са връщаме да отдадем пристойната похвала на пазарджишката община за нейната ревност и неуморност към благосъстоянието на учебните заведения в града им. Г, 1863, бр. 7, 51. Пролетта насърдча тяхната [на земеделците] неуморна деятелност и обещава пристойна мъзда за техните трудове. ДЗ, 1868, бр. 18, 70.
— От рус. пристойный.