ПРИСТО̀ЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Благопристойност; приличие, благоприличие. Противоп. непристойност, неприличие1, неблагоприличие. Всички жени блудствали, само Лукреция .. си гледала дома .. Тарквиний Секст .., раздразнен от тая предизвикваща пристойност .., пожелал Лукреция да стане негова. Б. Болгар, ПД, 80. Той е много лекоумен. Погази всяка пристойност. Б. Димитров, Я I (превод), 105.