ПРИСТРАСТЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от пристрастѐн. Райна смяташе братята си простаци, майка си смешна с глупавата си пристрастеност и лакомия за богатство. Ем. Станев, ИК III, 43. Въпреки имплантите в тялото му, които трябва да го пазят от хероина, Пийт не може да се избави от пристрастеността си. Пар., 2006, кн. 36 [еа]. Дейвид Хаселхоф преди време се лекуваше от пристрастеност към алкохола. С, 2006, бр. 4676 [еа]. Еминем постъпи в болница. Трябваше да го лекуват от пристрастеност към сънотворни. Мон., 2005, бр. 2427 [еа].