ПРИСТРО̀ЙКА ж. Пристроена част към съществуваща сграда или отделна, обикн. невисока и немасивна постройка до нея. Всеки нов крал и всяка нова любов са отбелязвали нов цъфтеж на това място. И някогашният феодален замък от 10-ия век полека-лека се превръща в огромен дворец, с крила, пристройки, кули. К. Константинов, ПЗ, 201. Заведе го най-напред в готварниците на консулството — една ниска тухлена пристройка към задната част на главната сграда. Д. Талев, ГЧ, 51. До къщата имаше друга малка и ниска пристройка, зидана отпосле. Г. Райчев, Избр. съч. I, 103. Край нея [къщицата] се редяха малки дървени пристройки — очевидно обори, курник или плевня. П. Вежинов, ЗЧР, 102. Настаниха ме да живея в лятната кухня, до хамбара .. Прекарах само няколко дни в тази паянтова пристройка, оплетена с дъбови пръти. К. Калчев, ПИЖ, 52. В неделя сутринта .. избухнал пожар в стария хотел „София“, който се разпространил веднага и в новата пристройка на хотела. Бълг., 1902, бр. 524, 3. Стопанска пристройка.