ПРЍСТЪП м. 1. Проява на заболяване, която се характеризира с рязко изостряне на неговите симптоми и бързо влошаване на състоянието на болния; криза, атака. Непосредствено след пристигането си в Баня Димов получава асматичен пристъп, който продължава няколко дни. Ив. Димов, АИДЖ, 183. Пневмонията го тръшна на легло .. Първите пристъпи на болестта попреминаха, но след туй се поднови. СбЦГМГ, 9. След седмица състоянието на Главния започна да се подобрява колебливо. Треската .. разреди своите пристъпи, съзнанието му се проясни. Р. Сугарев, СС, 125. Той замълча .., но изведнъж се закашля .., стройното му тяло се огъна мъчително под пристъпите на дълбоката кашлица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 59. — Имала съм такива пристъпи. Раздвоение на личността, вие сте чували. П. Вежинов, Б, 19. Сърдечен пристъп. Тежък пристъп.
2. Прен. С предл. н а и в съчет. със същ. за чувство, настроение и под. Буйна проява, силен изблик у някого на означеното от съществителното (чувство, настроение и под.). Мария бе обзета от внезапен пристъп на скръб, което често се случваше с нея и отново заплака. И. Петров, МВ, 154. Костадин изпадна в нов пристъп на гняв и тоя път неговият гняв определено се насочи към селяните. Ем. Станев, ИК III, 213. Мъжът бе разсвирепял и в пристъп на ярост замахна бясно с ножа. Н. Райнов, БЛ, 113. Както облакът се разнася от вятъра, така и тъгата ѝ се разнесе от буйния пристъп на любовното ѝ чувство. К. Петканов, БД, 17. Щеше [Панков] да сложи край на живота си. Но тия пристъпи на отчаяние не траеха дълго. В. Нешков, Н, 23. В пристъп на отвратително настроение Ценов излезе на балкона. Й. Йовков, ИЖП, 13. Пристъп на ревност. Пристъп на омраза.
3. Прен. С предл. н а и в съчет. със същ. в я т ъ р, б у р я и под. Проява с голяма сила, мощ на означеното от съществителното природно явление, стихия (вятър, буря и под.). Внезапният пристъп на вятъра ме блъсна със страшна сила и аз политнах с разперени ръце. М. Марчевски, ОТ, 37. В гората вече почувствувах първите пристъпи на бурята. Под нейните свирепи удари младата гора жалостно застена. П. Делирадев, В, 266. В къщата отвъд плета една жена се надигна на лакътя си, вслуша се в пристъпите на виелицата и долови воя на вълчата глутница. В. Геновска, СГ, 67. Вълнението биеше камъните и равният шум прииждаше и утихваше заедно с пристъпите на водата. Д. Добревски, БКН, 12.
4. Пореден момент от настъпването, идването на нещо. Слънцето бе полегнало връз гористото теме на Шишманов връх и струеше златни стрели .. връз моста над Искъра и зеленикавите води на реката, придобили синкав оттенък с първия пристъп на сумрака. А. Христофоров, А, 108. Много пъти напоследък той [татко Пиер] беше мислил върху евентуален удар с тонгата, но считаше последния за неосъществим. Спираше го .. апатията, която го беше обзела с първите пристъпи на старостта. Д. Димов, Т, 61.
5. Остар. Атака (в 1-3 знач.). Ромеите започнаха пристъпа още същия ден. С ров и дрънкане на оръжие те се нахвърлиха срещу стените на крепостта. А. Дончев, СВС, 583. Юначният тракиец Спартак .. разбунтува робите и ги поведе на пристъп срещу Римската империя. А. Каралийчев, ТР, 154. Духовете не са спокойни. Те са смутени както от пристъпите на реакцията, така и от идейния хаос, който се създава в първите години на десетилетието. Ив. Богданов, СП, 15. Бранителите се стремят .. да блокират пристъпа на нападателите, като не им позволяват да проникнат под коша. Б. Такев и др., Б, 109.
6. Остар. Достъп (във 2-4 знач.). Възкачването на Камендел е най-леко откъм южната му страна. Лек е пристъпът и откъм запад. П. Делирадев, В, 76. Млякото се стерилизира за 40 мин., след което пристъпът на пара се прекратява. Н. Димов и др., ТМ, 255. Ней [на Рада] отдавна бе затворен пристъпът до Лалка и в Юрдановото семейство. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 113.
7. Остар. Въведение (в 1 знач.), встъпление (в 1 знач.); увод. Ораторското съчинение тряба да съдържа в себе си: пристъп, предложение, разделение, изложение, част патетическа и заключение. Т. Шишков, ТС, 157. Откак покажат съдръжанието .. на пристъпа, на темата на доказателствата и на заключенията, извождат после общи правила за образование ораторско слово. Й. Груев, КЛ (превод), 79-80.