ПРИСТЪ̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Достъпен. Противоп. непристъпен, недостъпен. В девствените лесове, в едва пристъпните скали, .., в царството на орлите .. — там, там е хубавата, дивната, омайната майка България. Ал. Константинов, Съч., 90. Аз се възхищавах на други хубавици, в тях бях влюбен .. Горди, непристъпни .. Но за мене бяха пристъпни всичките. Ив. Вазов Съч. ХIХ, 9. На друго място ще ти разказвам .. за изкуствата и дарбите, които според моето мнение са пристъпни за жените. Ч, 1871, бр. 18, 565. Ако госпожа де Севине наместо да йе жена от високо произхождение .. беше просто йедна нежна майка .., то нейната книга, като по-пристъпна, по-вразумителна .., щеше да бъде ръководство на сичките домочадия. Б. Горанов, ЖГС (превод), 16-17.