ПРИСТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; пристѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пристѐгнат, св., прех. 1. Стягам още, допълнително нещо завързано или препасано, което се е разхлабило, отпуснало, като го връзвам по-здраво или обтягам по-силно; затягам, притягам. Противоп. разхлабвам, отпускам. Пристегна [Ружка] възелчето на малката червена панделка, с която завързваше русата си и тъничка като миша опашка плитка. Ем. Коралов, ДП, 46. Шаваше [дядо Ламби] насам-натам, подклаждаше печката, пристягаше без нужда вървите на цървулите си. И. Петров, НЛ, 119-120. Тури [Дако] шапката си на глава, избърса и оправи очилата, пристегна вратовръзката и дрехата си, за да добие колкото може по-невинен изглед. Г. Райчев, ЗК, 28. Поразпаса [Гьочкольо] края на пояса си, след туй пак го опаса, като го пристягаше. Й. Йовков, ПГ, 179. Още веднъж той [Ангел] опипа бомбите, пристегна ремъка на шмайзера. В. Нешков, Н, 135. Между балите постоянно се навеждаха работници, опипваха ги, пристягаха им въжетата. Х. Русев, ПС, 97. // В съчет. със същ. з а б р а д к а, ц ъ р в у л и, п р е с т и л к а и др. — стягам още, допълнително забрадка, цървули, престилка и др., които са се разхлабили, като връзвам по-здраво връзките или краищата им; притягам. Противоп. отпускам. Тя [Маринка] .. взе да си пристяга забрадката, която бе се разслабила от тичането. Ил. Волен, БХ, 104. През цялото време .. Людмил, седнал .. на най-задния ред, непрекъснато пристягаше и отпускаше червената кърпа около врата си. П. Льочев, ПБП, 17. Пристяга [дядо Станко] развлечените си цървули, спуска се леко надоле и навлиза в селото. Ст. Даскалов, ПЯ, 45. Стана пристегна престилката си, .., взе лозова пръчка и подкара овцете към стъгдата. К. Петканов, СВ, 40. // Стягам още, допълнително нещо овързано (вързоп, пакет и др.), като обтягам по-силно въже (или др.) около него. Една дружина войници .. отиваха до натоварените с .. минохвъргачки и муниции мулета, пристягаха тежкия товар на животните, подготвяха се за път. К. Ламбрев, СП, 211. Той пристегна по-здраво пакета с книги, преди да го натовари на камиона.
2. Завързвам, привързвам здраво нещо или някого с въже и др., обикн. за да остане неподвижен; стягам. Стивън .. лежеше овързан .. Ръцете и краката му бяха пристегнати с въже на гърба. Психопатът го бе вързал още в микробуса. Ив. Златарски, ЛЛ (превод) [еа]. Идвам на себе си .. и понечвам да се изправя. С изненада откривам, че съм пристегнат с предпазните колани за креслото, на което седя. Н. Ватов, СКЕ [еа]. // Завързвам здраво връзки или краищата на кърпа, забрадка и др.; стягам. Навлече [господарката] панталона, който обгърна долната част на тялото ѝ до под коленете, където две тънки панделки трябваше да бъдат пристегнати и Форнарина услужливо се наведе, завърза ги. Ем. Дворянова, СА [еа]. Тя се забради с шарена кърпа и я пристегна. // Овързвам здраво нещо (вързоп, пакет и др.), като обтягам силно въже или др. около него, така че да го обхване плътно; стягам. Жена хлътна в другата стая и след малко се върна с пачка банкноти, той [Милен] залепи с болка очи в тях, докато тя не ги постави в плик, който .. пристегна с ластик. В. Люцканова, И II [еа]. Той [Стефчов] изпусна въжето, което дърпаше, за да пристяга денка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 21. Самоделните бомби обикновено представляват пакети, тежащи около 1 — 2 кг, обвити в хартия или найлон и плътно пристегнати с тиксо. Банк., 2007, бр. 16 [еа].
3. Стягам силно талията или друга част от тялото си с пояс, колан, корсет и др., обикн. за да изглеждам по-слаб. Дита става известна с желязната си воля — години наред тя безмилостно пристяга талията си в корсет, успявайки да я намали до 55 см. Пар., 2007, кн. 22 [еа]. Дългата му [на Селим Ходжа] брада .. прошарят бели власи и все пак той още пристяга с широк пояс целите си гърди и когато върви, тънката му снага се превива като топола. П. Тодоров, И II, 26. Тя беше пристегнала кръста си здраво не само за да изглежда по-тънък. ЛФор., 2001, бр. 18 [еа]. // Силно стягам облечена дреха с колан и др., за да обгърне по-плътно талията или друга част на тялото. Кипрех се в пъстри рокли на цветя и пера, намъквах се в строги тъмносини поли, които пристягах с колан. ЛВ, 2003, бр. 2 [еа]. Запрян шеташе нетърпеливо из стаята и поглеждаше към дяда си, после пристегна куртката си с черния ученически колан. Г. Караславов, Избр. съч. I, 378. В разрез с досегашния прагматизъм на моделиера пуловерите са пристегнати на кръста или на бедрата с метални колани. Кеш, 2001, бр. 10 [еа].
4. Обикн. несв. За пояс, колан, дреха и др. — обгръщам плътно, стегнато тялото или част от него. Широк ален пояс леко пристягаше снагата му [на Халвуда] и се спускаше хлабаво отстрани. Ст. Загорчинов, ЛСС, 110. Сигурно е [Терзиева] над седемдесет .., ала как се държи: раменете опъват назад буфаните, коланът от ламе пристяга талията. Д. Шумналиев, ВР [еа]. От младите ханъми почти всяка имаше зюлюве в джебовете на късото си .. елече, което ѝ пристягаше .. само гърдите. Ц. Гинчев, ГК, 239. Боев беше с кремав костюм .. Въпреки жегата яката на ризата пристягаше дебелия му врат. Х. Русев, ПЗ, 38. Червена кърпа .. пристягаше косата ѝ. Д. Калфов, Избр. разк., 167. // За пояс, колан — силно съм опънат, обтегнат около облечена дреха, за да обгърне тя плътно тялото, кръста. Неговата [на евреина] брада беше толкова дълга, че бе препъхната в широк сърмен пояс, който пристягаше пъстрото му джубе. Ст. Загорчинов, ДП, 266. По-възрастният [момък] беше висок, тънък и бедно, небрежно облечен. Измачканите му, избелели панталони пристягаше кожен ремък. Д. Спространов, С, 21.
5. За дреха, шапка и др. — много съм тесен, впит и силно притискам част от тялото или главата на някого; стягам. Тя [Нона] поиздърпа с две ръце синята си копринена блузка, която я пристягаше в кръста. Й. Йовков, ЧКГ, 111. Шапката пристягаше Денка, но той не смееше да обади, като че се боеше да я не загуби някак. Ил. Волен, РК, 70. Развълнуван, протяга [Страхил] страстно ръце, но оковите го пристягат и той отпуща немощно ръце. П. Тодоров, Събр. пр II, 211.
6. Обвивам плътно, стегнато ранена или контузена част на тялото с бинт и др., за да я превържа, обездвижа и др. Извади [Руменов] из джоба си пъстра селска кърпа и сръчно пристегна обезформеното коляно. Х. Русев, ПС, 218. — Гадове — простенал той и смирено опрял здравата ръка в рамото на Керанов. Керанов взел да пристяга с носната си кърпа раната. Д. Вълев, Ж, 72.
7. Завинтвам по-здраво или намествам нещо разхлабено (винт, болт, колело и др.), за да застане, прилегне плътно на мястото си; затягам, притягам. Гроздан преглеждаше колата, намазваше засъхналите оси, пристягаше винтовете. Й. Йовков, Ж 1945, 41. Трима млади хора от бригадата .. здраво са прихванали металния ключ, с който пристягат болтовете на паропровода за първата турбина. ВН, 1964, бр. 3879, 1. Железарите пристягаха шините на разслабените колелета. Д. Калфов, ПЮН, 18. В десетина дни [тополчани] засяха есенните ечемици .., селото се раздвижи. Смениха на колите слабите оси, пристегнаха разхлабените колела. К. Петканов, Х, 67. // Поправям, ремонтирам мебел, сечиво и др. с разхлабени части, детайли, които затягам, за да прилегнат плътно на мястото си; потягам. Не се запираше [Пинтеза] на едно място. Занесе съдините да се калайдисат, пристегна масите и столовете. И. Петров, НЛ, 93. Застана [Димо] при ралата, подпрени до стената на плевника. Жена му дойде при него. — Какво ги гледаш, нали завчера ги пристегна? К. Петканов, МЗК, 12.
8. Остар. Привеждам външния вид (дрехите, прическата) на някого в ред, в порядък; стягам. Вечерта на тоя ден мама ни изми, облече ни и ни пристегна: тате щеше да ни води при чича. А. Страшимиров, А, 305. пристягам се, пристегна се I. Страд. от пристягам в 1, 2, 3, 6, 7 и 8 знач. В деня на сватбата .. матроните носят малък тюрбан, завързан с черна кърпа, която минава под брадичката и се пристяга отгоре на главата. В. Димитрова, ПСП (превод) [еа]. Тръгнеше ли човек из селото .., щеше да чуе как в много дворове се пристягат чебъри и качета, запарват се. Б. Обретенов, С, 181. II. Възвр. от пристягам във 2 и 8 знач. Младежът настоя да опита същата лека храна като Ломакс. После разгънаха койките .., пристегнаха се върху тях и заспаха. С. Нотева, П (превод) [еа]. — Дойдох да те викам .. да дойдеш вкъщи. Хайде облечи се по-свястно и ела с мен .. Дочка се пристегна .. и .. отиде на гости. К. Петканов, МЗК, 33.
ПРИСТЯ̀ГАМ СЕ несв.; пристѐгна се св., непрех. 1. С предл. в. Обличам дреха, която обгръща плътно, стегнато тялото ми. Малко преди определения час Раковски се пристегна в червения мундир .. и се качи на файтона. Ст. Дичев, ЗС I, 224. Улиците бяха пусти и безбройните магазини и работилници със спуснати рулетки .. мълчаха важно и строго, подобно на стопаните си, които се пристягаха в новите си палта и закопчаваха всичките си копчета. Й. Йовков, ПК, 44-45.
2. Само несв. Нося дрехи, които са тесни, впити или много стегнат колан и под., за да изглеждам по-слаб. Други са грижите на .. едричката блондинка, която работи бременна в осми месец — пристяга се да не ѝ личи много. Кап., 2006, бр. 21 [еа]. Чтом ся усети някоя жена, че е заченала, требува божем сега да ся остави от да ся пристяга. Й. Груев, КН 7 (превод), 9.
ПРИСТЯ̀ГА МЕ несв.; пристѐгне ме св., непрех. Изпитвам болка, стягане в част от тялото си; стяга ме. Остра болка го [Никола] пристегна, отпадна, сви се и седна на нивата без желание повече да живее. К. Петканов, ОБ, 110.